Становище относно законопроектите за доброволчеството

1 Ясно дефинирани права и задължения на доброволците и организациите

Настоящите законопроекти предвиждат различна степен на детайлност относно правата и задълженията на доброволците и организациите. В някои от тях липсват конкретни механизми за защита на доброволците при злополука, както и за защита на организациите при неизпълнение на поетите задължения от страна на доброволеца.

Освен това не е ясно уредена защитата на репутацията на организациите, когато доброволецът действа в разрез с техните принципи или уронва престижа им. Въпреки че законопроектите предвиждат някои права и задължения на доброволците, няма достатъчно правни гаранции за организаторите на доброволческа дейност.

Ясното регламентиране на правата и задълженията на доброволците и организациите е от ключово значение за устойчивото развитие на доброволческата дейност в България. При липсата на детайлни разпоредби в тази област възникват значителни правни и практически предизвикателства, които могат да ограничат както мотивацията за доброволчество, така и ефективността на инициативите на организациите, работещи с доброволци.

Считаме, че законодателната уредба следва да обхване следните ключови въпроси:

• Гарантиране на адекватна защита за доброволците при инциденти, включително възможност за застраховане при участие в дейности с повишен риск
• Ясно определени условия за прекратяване на доброволческата дейност, които да защитават правата както на доброволците, така и на организациите
• Механизми за защита на репутацията на организациите, които да предотвратят ситуации, в които действия на доброволци могат да компрометират доверието към тяхната дейност
• Правна сигурност за организациите, включително предвидени процедури при неизпълнение на задълженията от страна на доброволеца, за да се осигури стабилност при управлението на доброволчески инициативи
• Правото на доброволците за официално удостоверение за придобити умения, което може да бъде признато при кандидатстване за работа или в образователни институции

Считаме, че съществуването на правна рамка, която балансира интересите на всички заинтересовани страни, ще допринесе за повишаване на сигурността, мотивацията и ефективността на доброволческата дейност в страната. Затова е важно законодателното решение да обхване тези въпроси по начин, който гарантира стабилна и устойчива среда за развитието на доброволчеството.

2 Договори при дългосрочни инициативи

При анализа на внесените законопроекти се установява различна степен на регламентация на договорните отношения при доброволческата дейност.

Правната регулация на договорните отношения при дългосрочната доброволческа дейност е от съществено значение за осигуряването на предвидимост и защита както за доброволците, така и за организациите. Липсата на задължителен писмен договор при дългосрочна доброволческа дейност създава значителна несигурност за двете страни – доброволците може да не са запознати с правата и задълженията си, а организациите не разполагат с механизми за защита в случай на неизпълнение на поетите ангажименти.

Нашето становище е, че:

• Необходимо е изрично да се предвиди задължително сключване на писмен договор за дългосрочна доброволческа дейност (с продължителност над 30 дни в рамките на една година).
• Договорът следва да регламентира правата и задълженията на страните, условията за прекратяване на доброволческата дейност, механизми за разрешаване на спорове и осигуряване на безопасност.
• Законът следва да осигури унифицирана структура на договора (образци на договора) за дългосрочно доброволчество, включваща задължителни реквизити, които да гарантират правна сигурност за доброволците и организациите, като същевременно предлагат улесняване на администрирането на доброволческата дейност и минимизиране на административната тежест.
• В предложените законопроекти не се разглеждат детайлно механизмите за прекратяване на договора, което може да доведе до затруднения при предсрочно напускане на доброволеца или при необходимост от прекратяване по инициатива на организацията.
• При краткосрочните доброволчески инициативи договорът не следва да бъде задължителен, освен в случаите, когато дейността е свързана с повишен риск или изисква специална квалификация.

Считаме, че бъдещият закон трябва да осигури ясен и балансиран подход, който едновременно защитава доброволците и гарантира устойчивостта на доброволческите инициативи, без да създава излишни административни тежести.

3 Финансова и социална защита за доброволците

Финансовата и социалната защита на доброволците е съществен елемент от правната рамка, необходим за осигуряването на устойчивост на доброволческата дейност и ангажирането на повече граждани в обществени каузи. В настоящите законопроекти не се предвиждат достатъчно социални и финансови механизми за подкрепа на доброволците, особено за тези, които се ангажират в дългосрочни инициативи, рискови дейности или в сфери, изискващи висока степен на професионализъм и ангажираност.

Липсата на такива механизми поставя доброволците в несигурно положение, особено когато става въпрос за разходи, свързани с тяхното участие в инициативите или защита при инциденти. В много държави доброволците, заети в сферата на социалните услуги, управлението на бедствия и аварийните дейности, разполагат с определени социални права. В България подобни механизми не са регламентирани, което ограничава възможностите за дългосрочна ангажираност и затруднява развитието на устойчиви доброволчески инициативи.

С цел гарантиране на по-ефективна финансова и социална защита на доброволците, предлагаме следните конкретни препоръки:

• Подкрепяме заложените механизми за възстановяване на разходи, но смятаме, че е необходимо унифицирано определение за видовете разходи, за да се избегнат тълкувателни несъответствия.
• Застраховката срещу злополука трябва да бъде задължителна за всички доброволци, участващи в рискови дейности, а не само при определени обстоятелства.
• Необходима е възможност за доброволно социално осигуряване на дългосрочните доброволци, особено ако те участват в доброволчески инициативи, равностойни на трудова ангажираност. За тази цел следва да се създадат механизми за финансиране на осигурителните вноски чрез целеви държавни фондове, данъчни облекчения или други стимули за организациите, които разчитат на доброволен труд. Държавата следва да предвиди допълнителни привилегии за дългосрочните доброволци, като признаване на доброволческата дейност за стаж, достъп до определени социални услуги или облекчени условия за включване в програми за обучение и квалификация.
• Подкрепяме въвеждането на платен отпуск за работещи доброволци, като смятаме, че минималният брой дни следва да бъде поне три, за да се насърчи активното участие на хора, заети в трудова дейност.
• Въвеждането на система за доброволчески ваучери би насърчило ангажирането на повече граждани, но тази мярка трябва да бъде ясно дефинирана и финансирана.
• Законът следва да предвиди механизъм, който да позволява на организациите, разчитащи на доброволци, да получават целево финансиране за покриване на основните разходи, свързани с доброволческата дейност, включително компенсация за направените от доброволците разходи. Това ще гарантира устойчивостта на доброволческите инициативи и ще улесни участието на повече граждани.

Гарантирането на адекватна финансова и социална защита за доброволците е ключов фактор за развитието и устойчивостта на доброволческата дейност в България. Въвеждането на механизми за възстановяване на разходи, задължителна застраховка при рискови дейности и възможности за социални права ще осигури по-голяма сигурност за доброволците и ще насърчи техният дългосрочен ангажимент към участие в доброволчески дейности. Същевременно, държавната подкрепа за организациите, разчитащи на доброволци, ще улесни покриването на разходите, свързани с доброволческите инициативи, и ще гарантира тяхната ефективност. Считаме, че без ясни финансови и социални гаранции, доброволческата дейност ще остане недостатъчно развита и ще продължи да разчита основно на личната инициатива, без необходимата институционална подкрепа. По тази причина е необходимо законодателството да осигури стабилна правна рамка, която да гарантира както защитата на доброволците, така и подкрепата за организациите, ангажирани с доброволчески каузи.

4 Доброволчество на непълнолетни и обучаващи се лица

Настоящите законопроекти не предвиждат детайлна регулация относно доброволческата дейност на непълнолетни лица, студенти и докторанти. Липсват конкретни правила относно условията, при които те могат да участват в доброволчески инициативи, както и мерки за защита на техните права и безопасност. Това създава несигурност както за доброволците и за организациите, които работят с тях, така и за родителите/настойниците и обучаващите организации.

За непълнолетните доброволци следва да има специфична регулация, за да се гарантира, че участието им в доброволчески дейности е съобразено с тяхната възраст, физическа и психическа способност, както и с необходимостта от родителско съгласие.

Също така, студентите и докторантите, които участват активно в доброволчески инициативи, следва да имат възможност за признаване на техния принос чрез академични кредити, сертификати или признание като стаж.

Необходими са ясни разпоредби за участието на младежи в доброволчество, включително ограничения за работното време, допълнителна застраховка и осигуряване на менторство.

С оглед на необходимостта от по-детайлна регулация и насърчаване на доброволчеството сред непълнолетните и обучаващите се лица, предлагаме следните законодателни подобрения, които ще осигурят по-голяма правна яснота, безопасност и стимули за тяхното участие:

• Ясно регламентиране на участието на непълнолетни лица в доброволчество, включително определяне на минимална възраст за участие в дългосрочни доброволчески инициативи и специални условия за краткосрочни ангажименти
• Изискване за родителско съгласие за доброволци под 18-годишна възраст и осигуряване на менторство от страна на организациите
• Ограничаване на броя часове за участие в доброволчески дейности за непълнолетни, за да не се нарушава учебният процес и правото на образование
• Въвеждане на стимули за студентите и докторантите, които участват в доброволчески инициативи, включително признаване на доброволческия труд като ученически/студентски стаж или предоставяне на академични кредити
• Разработване на система за сертифициране на доброволческия опит, която да бъде официално призната при кариерно развитие
• Въвеждане на възможност за специални грантове или стипендии за ученици, студенти и докторанти, които участват в доброволчески инициативи с обществено значение

Считаме, че регулацията на доброволческата дейност за непълнолетни лица, студенти и докторанти трябва да бъде част от законодателната рамка, като се създаде балансиран механизъм, който да насърчава активното участие, но същевременно да гарантира безопасността и правата на младите доброволци. Това ще допринесе за изграждането на силна доброволческа култура сред младите хора и ще създаде условия за тяхното активно гражданско участие и бъдещо професионално развитие.

5 Национална платформа за доброволчество

Създаването на национална платформа за доброволчество и регистър на доброволците може да улесни координацията на доброволческите инициативи, да подобри комуникацията между доброволците и организациите и да повиши прозрачността в отчетността на доброволческия труд. Важно е такава платформа да бъде изградена в партньорство между държавата и гражданския сектор, като се гарантира, че няма да въвежда излишни регулаторни изисквания към доброволците и организациите, а ще функционира като инструмент за подкрепа и развитие на доброволческата дейност.

С оглед на това, предлагаме следните подобрения:

• Към настоящия момент приоритет следва да бъде приемането на законова рамка за доброволчеството, която да създаде ясни правила, гаранции и стимули за развитието на доброволчеството, като техническите въпроси, свързани с национална платформа или регистър, могат да бъдат разгледани на по-късен етап, след като има установена законова рамка.
• Регистърът на доброволците следва да бъде доброволен, а не задължителен, за да не се създават допълнителни административни тежести. Включването в него трябва да бъде по избор както за доброволците, така и за организациите.
• Ако бъде създадена национална платформа, тя не трябва да дублира съществуващите платформи и регистри на гражданските организации, а да ги допълва и свързва.
• Фокусът на платформата трябва да бъде върху информация, комуникация и популяризиране, а не върху регулаторни изисквания и бюрократични процедури.
• Преди създаването на национална платформа е необходимо по-широко обществено обсъждане със заинтересованите страни, за да се гарантира, че тя ще бъде в полза на доброволчеството.

6 Доброволчески труд в държавната администрация

Настоящите законопроекти не предоставят достатъчно ясни разпоредби относно ролята на държавната администрация като организатор или ползвател на доброволчески труд. Считаме, че този въпрос следва да бъде ясно регламентиран, за да се избегнат потенциални злоупотреби и да се гарантира, че доброволчеството остава допълнителна общественополезна дейност, а не средство за компенсиране на недостига на ресурси в публичния сектор.

Изразяваме своето несъгласие с възможността държавната администрация да бъде организатор на доброволческа дейност, тъй като това крие рискове от злоупотреби и подмяна на трудовите правоотношения.

Считаме, че ролята на държавата следва да бъде в подкрепа на доброволческата дейност, а не в прякото ѝ организиране. Затова предлагаме:

• Да се изключи възможността държавната администрация да бъде организатор на доброволчески дейности с изключение на специфични случаи, регламентирани в отделни закони (например доброволчески формирования при бедствия и аварии).
• Държавата следва да подпомага доброволчеството чрез финансиране и координация, като предоставя ресурсна подкрепа на неправителствени организации и местни общности, без да се намесва пряко в организирането на доброволческа дейност.
• Въвеждане на механизми за прозрачност и отчетност, които да гарантират, че доброволческият труд не се използва като заместител на платената заетост в публичния сектор.

Вярваме, че законът следва да създаде благоприятна среда за развитие на доброволческата дейност, като гарантира, че тя остава гражданска инициатива, а не инструмент за компенсиране на дефицити в държавната администрация.

7 Регламентиране на отчетността

Настоящите законопроекти не предвиждат достатъчни механизми за документиране и оценка на доброволческия труд, въпреки неговата значителна социална и икономическа стойност. Липсата на ясни насоки за отчетност създава предизвикателства за организациите, които разчитат на доброволци, особено при представянето на отчети пред финансиращи институции, дарители и държавни органи. Това може да ограничи прозрачността и достъпа до финансиране, ако не бъде регламентирано в закона.

С оглед улесняване на отчетността, без създаване на допълнителна административна тежест, предлагаме следните подобрения:

• Да се включат препоръки за оценка на доброволческия труд, като се предвидят различни методи за неговото измерване (например: брой отработени часове, брой обслужени лица, реализирани проекти)
• Законът не следва да задължава всички организации да остойностяват доброволческия труд, но е необходимо да предоставя ясна рамка и методологични насоки за тези, които желаят да го направят. В тази връзка, следва да се предвиди възможност за остойностяване на доброволческия труд, като законът предложи подходящи бази за оценяване, без да ограничава организациите в избора на конкретен метод. Това трябва да остане по преценка на организацията и да бъде включено в отчетността ѝ при необходимост.
• Следва да се предвидят ясни насоки и за доброволците относно предоставянето на отчет за извършената дейност след изпълнение на техните ангажименти. Отчетността следва да бъде структурирана по начин, който не създава непропорционална административна тежест, като отчита спецификата и продължителността на доброволческата дейност. Важно е да се избегне ситуация, при която времето за попълване на отчетни документи надхвърля времето, отделено за самата доброволческа дейност. Това може да бъде постигнато чрез въвеждане на опростени електронни формуляри, кратки доклади или автоматизирани механизми за потвърждение на изпълнените задачи, които да улеснят процеса както за доброволците, така и за организациите.
• Въвеждане на доброволчески книжки или дигитални платформи като средство за официално документиране на доброволческия принос - те биха позволили на доброволците да удостоверят участието си в различни инициативи, включително вида и продължителността на дейностите, придобитите умения и преминатите обучения. Такъв инструмент би улеснил признаването на доброволческия труд в образователен и професионален контекст, като същевременно ще насърчи ангажираността и дългосрочното участие в доброволчески инициативи.

Законът следва да осигури гъвкава, но ясна рамка за отчетност, която да улесни организациите и доброволците, без да налага ненужни административни изисквания. Това ще допринесе за по-добра прозрачност на доброволческата дейност, ще подобри достъпа до финансиране за организациите и ще даде възможност на доброволците да получат официално признание за своя принос.

8 Специфични условия

Предлагаме законопроектът да включва и специфични условия, права и задължения за доброволци, които участват в дейности, насочени към уязвими групи, изискващи допълнителна подготовка и защита и за организациите, които организират подобни доброволчески инициативи. Това включва дейности и работа с деца и възрастни с увреждания, деца и семейства в риск, възрастни хора, нуждаещи се от грижа, лица с хронични заболявания, бежанци и търсещи закрила, жертви на домашно насилие и трафик, както и хора, засегнати от бедствия и хуманитарни кризи.

В този контекст следва да се предвидят специални изисквания за обучение, механизми за подкрепа на доброволците, допълнителни гаранции за безопасност, както и регулации за предотвратяване на евентуални злоупотреби. Доброволците, ангажирани в такива дейности, следва да преминават подходящо обучение, да бъдат информирани за етичните стандарти в съответната сфера и да разполагат с достъп до супервизия и емоционална подкрепа.

Изразяваме това становище, защото вярваме, че доброволчеството при дейности, свързани с работа с уязвими групи, трябва да бъде регламентирано така, че да гарантира както ефективността на предоставяната помощ, така и сигурността на доброволците и организациите. В момента липсват унифицирани изисквания за подготовка, етични стандарти и механизми за подкрепа на доброволците, което създава риск както за качеството на предоставяната услуга, така и за самите доброволци, които могат да се окажат в ситуации, надхвърлящи тяхната подготовка и възможности.

Регулирането на доброволческата дейност в тези чувствителни области ще осигури по-голяма предвидимост и защита както за организациите, така и за държавата като партньор в социалната подкрепа. Освен това, чрез ясни насоки за обучение, супервизия и емоционална подкрепа, ще бъде възможно не само да се минимизират потенциалните рискове, но и да се повиши дългосрочната мотивация и удовлетвореност на доброволците. Включването на тези разпоредби в законопроекта ще създаде устойчива основа за развитието на доброволчески инициативи, които отговарят на високите стандарти за социална отговорност и професионализъм.