Срещнахме три сродни души, обединени от обща цел
Три сестри, чиито животи са преплетени с три различни съдби, но и с една голяма мисия – ДА ПОМАГАТ НА ХОРА В НУЖДА.
Те не са само свидетели на трудностите, които поставя диагнозата „акушерска пареза“ пред техните братчета и сестрички. За тях, диагнозата е не само предизвикателство за цялото семейство, но и вдъхновение за действие.
Ебру, Петя и Силвия решават да превърнат тази борба в дългосрочна мисия за промяна – да станат рехабилитатори с цел да помогнат не само на своите семейства, но и на други, които изпитват трудности и имат нужда от рехабилитация.
За тях професия рехабилитатор става неизбежен път. Вдъхновени от любовта и грижата към техните братче и сестрички, те избират именно тази специалност.
Ебру Якуб, Петя Ганчева и Силвия Гарноева – три различни сестри, три различни житейски пътеки на „акушерска пареза“, но една обща мисия.
За тях, професията рехабилитатор не е просто избор, а по-скоро отговорност, произтичаща от дълбокото разбиране за нуждите на тези, които обичат и които се нуждаят от тяхната подкрепа.
Ебру Якуб – студентка в първи курс специалност „Рехабилитатор“ в МУ ПЛОВДИВ. Нейното братче Гьокхан е с акушерска парализа. Неведнъж сме били свидетели на желанието й да помага на децата с тази диагноза. Тя беше главен организатор на нашата кампания “Абитуриенти с тениски на бала”. Ето, че тя продължава своята мисия. Ебру разказва: „При избор на специалност, мотивацията ми е и доста лична. В момента и в следващите години брат ми ще продължава да има нужда от такава подкрепа, както и много други деца като него. Моето лично вдъхновение за избора на тази професия идва от желанието ми да допринеса за подобряването на качеството на живот на хора, които се нуждаят от специализирана грижа и рехабилитация. Работата като рехабилитатор ми дава възможността да използвам моите умения и знания, за да помагам на тези хора да се развиват и постигат по-добра функционалност, и да имат по-добро качество на живот.”
Петя Ганчева е рехабилитатор и попада на наша публикация през септември месец тази година. Тя кандидатства за специалност рехабилитатор, заради своята сестра, която е с акушерска пареза, вече на 42 години, начална учителка. Веднага след като е видяла нашата кауза, Петя ни писа, за да ни поздрави за начинанието да обединяваме и да помагаме.
„Реших да кандидатствам за специалност рехабилитатор през последната година в гимназията. Никога не бях влизала в болница и какво представлява тази професия знаех само от разказите на сестра ми, която е израстнала под системните грижи на такива специалисти в различни санаториуми в България. Да, сестра ми е основната причина да избера да уча за рехабилитатор с намерението да работя точно с деца като нея.“ споделя с нас Петя Ганчева.
Силвия Гарноева е рехабилитатор, магистър кинезитерапевт. Със Силвия се запознахме, благодарение на нашата Първа международна конференция. Именно точно тогава тя попада на публикация на Фондация “За нашето бъдеще” и веднага се свързва с нас. Тя има сестра с акушерска пареза.
Имащи различни, но все пак толкова сходни истории, Ебру, Петя и Силвия с любов се отдават на една мисия – да станат рехабилитатори и да подкрепят хора в нужда.
Тяхната преданост и мотивация идват от личния им опит и желанието да направят положителни промени в животите на други хора.
В учебните зали, тези сестри научават техниките за рехабилитация, но те вече знаят как да подкрепят психологически и емоционално тези, които изпитват трудности. Те се обучават да бъдат не просто специалисти, но и приятели и съпричастни сърца, които разбират значението на емпатията.
За тях рехабилитацията е не просто професия, а начин на живот – вдъхновяващ и променящ не само живота на техните близки, но и на всички, които имат нужда от подкрепа и вяра в себе си.
Три сестри, три различни съдби, но една обща цел – рехабилитация, основана на любов и разбиране.
Тяхната история показва, че когато сърцата се обединят, дори най-големите предизвикателства могат да бъдат преодолени.
Така трите сестри, изучавайки за рехабилитация от името на акушерска пареза, поемат път, който не само трансформира техните семейства, но и служи като вдъхновение за общността. Любовта им, превърната в знание и действие, създава бъдеще, в което акушерска пареза не е пречка, а предизвикателство, което може да се преодолее чрез единство и разбиране.
Сред разнообразието от истории и съдби, три сестри – Ебру, Петя и Силвия – заемат специално място в нашите сърца. Техните братче и сестри с акушерска пареза се превръщат в причина и мотив за нещо велико! Така те стават рехабилитатори, обичащи със страст своята професия и са обладани от желание да променят света!
Те са се посветили на това, защото разбират, че рехабилитацията не е само професия, а начин на живот – начин да бъдеш съпричастен и да предоставяш подкрепа на тези, които се нуждаят от нея.
Трите сестри не само изграждат знание, но и създават общество, в което рехабилитацията се разглежда като мост към по-добро бъдеще.
Те стават пример за това, че рехабилитацията не е просто специализирана грижа, а и призвание, посветено на стотици хора в нужда.
Тези трогателни истории стават катализатор за мощна обществена ангажираност и вдъхновение за по-добро бъдеще.
Изключително сме радостни, че познаваме Ебру, Петя и Силвия, които са избрали професията рехабилитатор, тъй като тяхната преданост и любов към хората с акушерска пареза превръщат трудности във възможности за подобрение и промяна.
Благодарим им с голяма признателност, че се отдадоха на професията рехабилитатор, предоставяйки своите умения и любов в служба на тези, които се нуждаят от подкрепа и рехабилитация!