Акушерска пареза и увреждания на брахиалния плексус при раждането
Акушерската пареза е утвърдено в България наименование за слабост или парализа на едната ръка, установена при новородено вследствие на увреждане на нервите на брахиалния плексус. В съвременната научна литература се използват термините neonatal brachial plexus palsy (NBPP) и brachial plexus birth injury (BPBI). Увреждането може да засегне различни нервни коренчета от C5 до T1 и да има различна тежест, поради което клиничната картина, възстановяването и необходимото лечение не са еднакви при всички деца.[1]
Важно: ако след раждането едната ръка на бебето се движи по-слабо, стои отпусната или движенията са видимо асиметрични, е необходима ранна медицинска оценка. Международните препоръки подчертават значението на последователния клиничен преглед през първия месец и насочването към специализиран екип при непълно възстановяване до края на този период.[1]
Какво е брахиалният плексус?
Брахиалният плексус е мрежа от нерви, която предава двигателна и сетивна информация между гръбначния мозък, рамото, ръката и дланта.
Нервните коренчета C5, C6, C7, C8 и T1 се обединяват в сложна нервна мрежа, която участва в движенията и чувствителността на горния крайник. Когато част от тези нерви бъде разтегната, увредена, прекъсната или откъсната от гръбначния мозък, могат да се наблюдават различни степени на слабост, ограничение на движенията и сетивни нарушения.[1]
Терминът „пареза“ означава частична загуба на двигателна функция, а „парализа“ – пълна липса на волево движение в засегнатите мускули. В ежедневната употреба в България „акушерска пареза“ често обозначава целия спектър на тези увреждания.
„Пареза на Ерб“ не е синоним на всички увреждания
Класическата пареза на Ерб засяга предимно коренчетата C5–C6. При някои деца са засегнати C5–C7 или целият плексус C5–T1. Затова терминът „Erb's palsy“ описва само част от клиничния спектър.[1]
Брахиалният плексус включва нервни структури от C5 до T1, които осигуряват двигателна и сетивна функция на горния крайник.
Колко често се среща?
Честотата не е еднаква във всички държави и зависи и от начина, по който се установяват и проследяват случаите.
Най-новият международен мета-анализ включва 116 проучвания, от които 91 участват в количествения анализ, с общо приблизително 71,5 милиона живородени в 30 държави. Авторите установяват съществено различие между държавите, което показва защо една единствена стойност не трябва механично да се прилага към всяка национална система.[2]
Разликите между публикациите се дължат и на различни дефиниции на „случай“. Проспективно наблюдение от 2021–2024 г. например отчита 14,5 на 1000 новородени с данни за увреждане непосредствено след раждането, но 3,6 на 1000 с персистиращ дефицит след втория месец. Това е добър пример защо честотата „при раждането“ и честотата на продължаващото увреждане не са едно и също.[4]
Какво знаем за България?
Тук е необходимо особено ясно разграничение между клинична експертна оценка, административни данни и официална национална епидемиологична статистика.
В България не откриваме публична национална статистика за честотата при раждане
Към септември 2026 г. в публично достъпните национални източници не откриваме национален регистър или ежегодна официална статистическа серия, която да показва броя на новите случаи на увреждане на брахиалния плексус при раждане спрямо броя живородени деца в България. Публикуват се отделни административни данни по диагностични кодове, например в системата за медицинска експертиза, но те отразяват решения и оценки в конкретен административен процес и не са равнозначни на честота на новите случаи при раждане.[7]
Откъде идва използваното у нас число „около 3 на 1000“?
През 2015 г. в официална публикация на УМБАЛ „Софиямед“ тогавашният доц. Маргарита Кътева е цитирана с експертна оценка, че в България ежегодно се раждат около 200 деца с травма на мишничния нервен сплит (акушерска парализа).[5] Националният статистически институт отчита 65 950 живородени деца през 2015 г.[6]
Следователно стойността „около 3 на 1000“ е приблизително съпоставима с публикуваната през 2015 г. експертна оценка за около 200 деца годишно и броя живородени през същата година. Тя обаче не следва да бъде представяна като официално измерена национална честота, защото не е резултат от публичен национален регистър или национално епидемиологично наблюдение.
Важно уточнение: стойността ≈3/1000 тук е изчислителна съпоставка между публикуваната оценка „около 200 деца годишно“ и официалния брой живородени за 2015 г. Тя не е самостоятелна официална национална статистика.
Рискови фактори – какво показват данните?
Рисковият фактор е статистическа асоциация, а не доказателство, че при конкретно раждане именно той е причинил увреждането.
Систематичен преглед и мета-анализ на 22 наблюдателни проучвания с общо над 29 милиона живородени установява най-силна асоциация с раменна дистоция. Значими асоциации се откриват още при макрозомия, диабет на майката или гестационен диабет, инструментално раждане и седалищно предлежание. Цезаровото сечение е свързано с по-нисък риск, но не го елиминира напълно.[3][8]
| Фактор | Обобщено отношение на шансовете (OR) | Как да се тълкува |
|---|---|---|
| Раменна дистоция | 115,27 | Най-силната установена асоциация в мета-анализа; не означава, че всяка раменна дистоция води до увреждане. |
| Макрозомия | 9,75 | По-висока честота при по-голямо тегло на плода, но значителна част от случаите не са при макрозомни новородени. |
| Майчин / гестационен диабет | 5,33 | Статистически свързан фактор, често взаимодействащ и с други акушерски характеристики. |
| Инструментално раждане | 3,80 | Асоциация, а не автоматично доказателство за механизъм или вина. |
| Седалищно предлежание | 2,49 | Повишен риск в обобщените наблюдателни данни. |
| Цезарово сечение | 0,13 | Свързано е със значително по-нисък риск, но са описани случаи на BPBI и след цезарово сечение. |
Източник за OR: Van der Looven et al., систематичен преглед и мета-анализ.[3] Отношението на шансовете не е равнозначно на абсолютен индивидуален риск.
Как може да се прояви при новороденото?
Проявите зависят от това кои нервни коренчета са засегнати и от тежестта на нервното увреждане.
Асиметрични движения
Едната ръка може да се движи по-малко или да стои по-отпусната в сравнение с другата.
Слабост в рамото и лакътя
При горните увреждания може да липсват или да са ограничени отвеждането и външната ротация в рамото, сгъването в лакътя и супинацията на предмишницата.[1]
Засягане на китката и пръстите
При по-обширно увреждане могат да бъдат засегнати движенията на китката, пръстите и цялата ръка.[1]
Промени в рефлексите
Може да се установи асиметричен или отслабен Moro рефлекс от засегнатата страна, което се оценява от медицински специалист.
Синдром на Horner
При тежко тотално увреждане наличието на Horner синдром е важен клиничен белег и се свързва с по-тежко засягане.[1]
Не всяка липса на движение е NBPI
Счупване на ключица или раменна кост, инфекция и други състояния могат да причинят т.нар. псевдопареза. Затова диагнозата изисква медицински преглед.[1]
Клинични форми според засегнатите нерви
Класификацията по Narakas се използва широко за първоначално описание на разпространението на увреждането.
| Група | Нервни коренчета | Типична клинична картина |
|---|---|---|
| I | C5–C6 | Класическа пареза на Ерб – ограничени движения в рамото, сгъването в лакътя и супинацията. |
| II | C5–C7 | Разширена пареза на Ерб – допълнително може да бъде засегнато разгъването на китката и пръстите. |
| III | C5–T1 | Тотално увреждане на плексуса без Horner синдром. |
| IV | C5–T1 | Тотално увреждане с Horner синдром; свързва се с по-тежка нервна травма. |
Източник: Canadian Paediatric Society.[1]
Първият месец има значение
Ранното проследяване не означава автоматично оперативно лечение. То позволява своевременно да се различат леките преходни увреждания от случаите, които изискват специализирана оценка.
Клиничен преглед
Оценяват се спонтанните движения, рефлексите, позицията на ръката и възможни съпътстващи травми.
Последователно проследяване
Наблюдава се кои движения се появяват и как се променя активната функция на рамото, лакътя, китката и пръстите.
Специализирано насочване при непълно възстановяване
Canadian Paediatric Society препоръчва насочване към мултидисциплинарен екип, ако възстановяването е непълно до края на първия месец.[1]
Индивидуална оценка на тежките случаи
При липса на достатъчно възстановяване специализираният екип преценява необходимостта от допълнителни изследвания и възможности за нервно-реконструктивно лечение.
Диагностика и лечение
Основата е клиничната оценка и проследяването на активното движение. Допълнителните изследвания се избират според конкретния случай.
Клинична оценка
Оценяват се обхватът и качеството на активните движения, рефлексите и евентуални съпътстващи травми. Последователните прегледи са по-информативни от единичната моментна оценка.[1]
Рехабилитация и ерготерапия
Подходът е индивидуален и цели поддържане на подвижността, стимулиране на активната функция, профилактика на вторични контрактури и подкрепа на участието на детето в ежедневни дейности.
Нервно-реконструктивна хирургия
При част от тежките увреждания може да се обсъждат нервни присадки или нервни трансфери. Решението се взема от специализиран екип според вида на увреждането и динамиката на възстановяване.[1]
Образни и електрофизиологични изследвания
Ултразвук, ЯМР и електрофизиологични изследвания могат да бъдат полезни при определени клинични въпроси, но не заменят специализирания клиничен преглед. Мета-анализ на ЯМР показва, че изследването има ограничения и не е безпогрешен самостоятелен метод за установяване на коренчева авулзия.[9]
Ортопедично проследяване
При остатъчен дисбаланс могат да се развият ограничения в раменната става и други вторични промени, които изискват проследяване и индивидуален план.
Работа със семейството
Родителите имат ключова роля за безопасното изпълнение на препоръчаните домашни дейности, наблюдението на новопоявяващи се движения и регулярното проследяване от специалисти.
Каква е прогнозата?
Няма един процент, който да описва възстановяването на всяко дете.
Прогнозата зависи от това кои нерви са засегнати, дали увреждането е преходно разтягане или по-тежка структурна травма, дали има ранна възвръщаемост на ключови движения и дали се развиват вторични ставни и мускулни промени. Част от леките увреждания се възстановяват бързо, докато при по-тежките може да остане дългосрочен функционален дефицит.
В международния мета-анализ от 2026 г. сред проучванията, които изрично проследяват трайността, приблизително 18,4% от случаите са описани като персистиращи след първата година.[2] Този показател не трябва да се превръща в индивидуална прогноза: различните проучвания включват различни тежести на увреждането, методи на проследяване и критерии за „персистиращ“ дефицит.
Пет важни уточнения
Те помагат темата да бъде представяна точно и без опростяване.
Прочетете още
Подробната информация е разделена в отделни страници, за да бъде по-лесна за използване от родители и специалисти.
Какво е акушерска пареза?
Основни понятия, брахиален плексус, прояви и първи стъпки.
Към страницата →Видове акушерска пареза
Кои нервни коренчета могат да бъдат засегнати и как се различават клиничните форми.
Към страницата →Рискови фактори
Какво показват научните данни и какво не може да се заключи само от наличието на риск.
Към страницата →Диагностика и лечение
Проследяване, рехабилитация, специализирана оценка и възможности за лечение.
Към страницата →Често задавани въпроси
Отговори на практически въпроси, които родителите най-често задават след поставяне на диагнозата.
Към страницата →Училищен живот
Практическа информация за участието на детето в учебния процес и ежедневните дейности.
Към страницата →Източници и научна литература
Избрани първични и високонадеждни източници, използвани за подготовката на страницата.
- Canadian Paediatric Society. „The evaluation and management of neonatal brachial plexus palsy“. Position statement, 2021. Официален източник.
- Cordray H, Fiandeiro M, Lee S, Cornwall R, Grahn P, Kaijomaa M, Manske MC, Previtera M, Shah AS. „Mapping Population-Level Differences in Brachial Plexus Birth Injury: An International Meta-Analysis“. Journal of Hand Surgery (American Volume), 2026. DOI: 10.1016/j.jhsa.2026.03.013. PubMed.
- Van der Looven R, Le Roy L, Tanghe E, et al. „Risk factors for neonatal brachial plexus palsy: a systematic review and meta-analysis“. Developmental Medicine & Child Neurology, 2020;62(6). DOI: 10.1111/dmcn.14381. Пълна публикация.
- Prospective surveillance study, 2021–2024. „Revisiting the incidence of brachial plexus birth injury: a 2021-2024 prospective surveillance study“. PubMed.
- УМБАЛ „Софиямед“. „Софиямед откри център по хирургия на ръка и реконструктивна хирургия“, 2015. Публикацията цитира доц. Маргарита Кътева с оценка за около 200 деца годишно в България с травма на мишничния нервен сплит. Официална публикация.
- Национален статистически институт. „Population and Demographic Processes in 2015“. Отчетени са 65 950 живородени деца през 2015 г. НСИ.
- Национална здравноинформационна система. Статистически справки – медицинска експертиза, диагностични кодове P14.*. Данните са административни и не представляват национална честота на новите случаи при раждане. НЗИС.
- Systematic review. „Brachial plexus injuries after cesarean birth: a systematic review“. 2023. PubMed.
- Diagnostic accuracy of MRI for detecting nerve injury in brachial plexus birth injury: systematic review and meta-analysis. British Journal of Radiology, 2025. Публикация.
Медицинско уточнение: информацията на тази страница има образователен характер и не замества индивидуалния медицински преглед, диагнозата или лечебния план. При съмнение за увреждане на брахиалния плексус при новородено е необходима оценка от медицински специалист и проследяване според конкретното състояние на детето.
Информация и подкрепа за семействата
Фондация „За нашето бъдеще“ развива информационни ресурси и инициативи за деца, възрастни и семейства, засегнати от увреждания на брахиалния плексус. На специалната ни страница ще откриете допълнителни материали, практически насоки и възможности за подкрепа.