Диагностика и лечение на увреждания на брахиалния плексус
Диагностициране на състоянието при увреждане на брахиалния плексус може да се направи от хирург на ръка/ невролог / ортопед чрез провеждане на физически преглед и анализ на симптомите.
Диагнозата се поставя чрез един или няколко от следните диагностични методи:
- Електромиография (ЕМГ) – вкарва се иглен електрод през кожата в различни мускули. Тестът оценява електрическата активност на мускулите, когато се свиват и в покой.
- Изследвания на нервната проводимост – обикновено са част от ЕМГ и служат за измерване скоростта на проводимост в увредения нерв посредством нисковолтов ток. Този метод на изследване предоставя информация за това колко добре функционира нервът;
- Магнитно-резонансно изображение (ЯМР) – Често успява да покаже степента на увреждането, причинено от нараняване на брахиален сплит и да помогне за оценка на състоянието на артериите, които са важни за крайника и за реконструкцията му.
- Компютърна томография (КТ) миелография – използва серия от рентгенови лъчи, за да се получат изображения на напречно сечение на тялото.
ЛЕЧЕНИЕ
Източник: https://www.cincinnatichildrens.org/
Лечението зависи от няколко фактора:
– тежестта и вида на нараняването
– продължителността на травмата
– и други съществуващи състояния.
Физиотерапия, рехабилитация и ерготерапия – При бебета, които имат пълно възстановяване на флексията на лакътя на 2 месеца, обикновено се наблюдава възстановяване на функцията на ръката през първите 2 години. Въпреки това, някои от тези деца може да се нуждаят от терапия за разтягане и шиниране, за да запазят обхвата си на движение и да предотвратят скованост на ставите, докато се възстановяват.
Ботокс и шиниране – Някои пациенти, които имат схванати стави и намален обхват на движение, което не се подобрява с терапията, могат да се възползват от инжекции с ботокс за временно отпускане на стегнатите мускули.
Хирургично лечение
Ако нервите са били силно разтегнати, разкъсани или авулсирани, може да се прилага хирургично лечение. Операция на нервите обикновено се извършва в рамките на 6 месеца след нараняването, за да се даде на мускулите най-добър шанс за функционално възстановяване.
Присаждане на нерв – Нараняването на брахиалния плексус се изследва, белегът или невромата се изрязват и се използват нервни присадки (обикновено от долните крака) за заместване на увредените нерви. Пълното възстановяване може да отнеме дълги години.
Нервни трансфери – Част от друг работещ нерв се свързва с увредения нерв близо до неговия целеви мускул, за да помогне за ускоряване на процеса на възстановяване от нараняването. Нервите се регенерират с 1 mm/ден (1 инч/месец), така че може да отнеме време да се види пълната степен на възстановяване. Много е важно да се продължи с шинирането и упражненията, така че ставите да останат еластични, докато настъпи възстановяване на нервите.
Хирургия за рамото – Мускулните дисбаланси от увреждането на брахиалния плексус могат да доведат до дълготрайни деформации на рамото, като дислокации и гленохумерална дисплазия. При тези случаи може да се приложат различни процедури, включително редукция, трансфери на сухожилия и остеотомии.
Вторични операции – Те могат да бъдат приложени в детска възраст или в дългосрочен план, за да помогнат за подобряване на функцията на ръката. Те могат да включват специфични интервенции за рамото, лакътя, предмишницата, китката или ръката, за да я направят по-функционална.