Екип от специалисти
Изключително важно е с детето да работи екип от специалисти (невролог, ортопед, хирург на ръка, физиотерапевт, кинезитерапевт, ерготерапевт, логопед, дори и детски психолог), които имат комуникация помежду си и често обменят информация за състоянието и развитието на детето. Но за съжаление това се случва изключително рядко!
А напротив случва се също с детето да работят двама рехабилитатори, а те въобще да не знаят един за друг, тъй като семейството не информира терапевтите, че ходят и при друг. НО!!! Напълно възможно е двамата рехабилитатори да работят по съвсем различни методи, които да не са съпоставими.
Често се неглижира ролята на ерготерапията при лечението на деца с акушерска пареза.
Връзка „родител-дете-специалист“
При деца с акушерска пареза се прилагат специфични подходи и терапии, които изискват сътрудничеството със специалисти. Специалистите идентифицират и оценяват състоянието и потребностите на детето и изготвят програми и планове за лечение. Екипът от специалисти трябва непрекъснато да следи състоянието на детето и да дава насоки относно работата на родителите вкъщи. А родителите трябва да дават обратна информация за развитието и поведението на детето вкъщи. Специалистите трябва да дават точни указания на родителите какво и как да правят, а родителите трябва да се включат активно, за да стимулират напредъка и да се постигнат по-добри резултати.
Понякога комуникацията между родителите и професионалистите се свързва с предизвикателства в разбирането и мотивирането на родителите. Специалистите не обучават родителите за тяхната роля като сътерапевти или родителите предпочитат само квалифицирани лица да работят с децата им.
Някои семейства разчитат само на работата на професионалиста. Те смятат, че услугите, които получават в специализираните центрове за рехабилитация са достатъчни за осигуряване на подкрепа на техните деца. Причините за това вероятно са свързани с липса на разбиране, умение и увереност, че могат да допълват работата на специалистите.
А от друга страна някои родители разчитат повече на собсвените си интуиция и нагласи, отколкото на мнението на специалисти. Често под влияние на мнението на обкръжаваща среда, вземат решение относно пътя на лечението. Най-вероятно това се дължи на редица затруднения в комуникацията между родителите и професионалистите. Родителите или не са получили ясна и разбираема за тях информация относно състоянието на детето и пътя на лечението, изчистена от тежка медицинска терминология, или нямат достатъчно доверие на специалиста.