На 20.02.2023г., в гр. Разград, се проведе семинар на тема “Работа в екип при деца и подрастващи с АКУШЕРСКА ПАРАЛИЗА” с родители от Фондация “За нашето бъдеще” и студенти и преподаватели от Медицински колеж “Й. Филаретова” – София” Медицински Колеж “Йорданка Филаретова”.

Специални гости бяха Зекие Гезгин и Джем Гезгин (основатели на “Смарт терапия”- Турция). Гостоприемен домакин на работната среща беше Сдружение Жанета.

По време на срещата акцентът беше върху ролята и значението на екипната работа между рехабилитатор и родител при деца с акушерска пареза за постигане на максимални резултати при лечението.

Участниците обсъдиха бъдещи съвместни проекти, които биха могли да се реализират в краткосрочен и дългосрочен план. Какво предстои и кога ще се реализират за сега се пази в тайна. Също така по време на срещата господин Джем Гезгин и преподавателите от Медицински колеж “Й. Филаретова“ обсъдиха и възможностите за обучение по различни програми в Турция.

Студенти от специалност „Рехабилитатор“ от Медицински Колеж “Йорданка Филаретова” – София и техните преподаватели бяха наши гости в гр. Разград по повод семинара, на който бяха представени две изключително важни теми за деца с увреждания на брахиалния плексус.

Първата тема беше представена от студентката Адиле Илияз. Тя акцентира върху значението на ранната диагностика при диагнозата увреждания на брахиалния плексус, получени по време на раждане, целта и значението на физиотерапията,  механизмите на действие при

кинезитерапия, ерготерапия и електростимулация.

Адиле Илияз представи и резултатите от собственото си проучване по темата. Анкетата, която е съставила студентката, е разпространена в социалните мрежи и в групите на родителите на деца с акушерска парализа.

Получените резултати показват, че анкетната карта е била отворена от 80 души, като цялата анкета е попълнена от 28 души. 14 респонденти са посочили, че увреждането при тях е от горен тип, от които 10 са със засегната дясна ръка. Диагнозата е била поставена на първия ден след раждането при 79% от тях, а рехабилитацията е започната през първите месеци след раждането при всички.

Студентката акцентира върху значението на ранното откриване и поставяне на диагнозата при по-голямата част от анкетираните, което предполага навременно започнати рехабилитационни дейности и постигане на добри резултати.

По-голямата част  от анкетираните провеждат рехабилитация по веднъж на ден до 60 мин.

А на въпроса „от кого се води рехабилитацията – медицинско лице, родител или и двете“, 10 от респондентите са посочили отговор „и двете“.

Адиле Илияз изтъкна на преден план, че обученият родител е важен фактор във възстановителния процес на детето, което е от голямо значение за неговата интеграцията и неговото самочувствие, но не по-малка роля играе рехабилитаторът.

Също така с анкетното проучване е проследено как се развива рехабилитацията с течение на годините, дали е била прекъсвана и поради какви причини. Получените резултати показват, че съвпадащи причини за прекъсването на рехабилитацията няма, при по-голямата част са посочени индивидуални причини, засягащи семействата.

Студентката сподели, че по време на процеса на анкетното проучване се е сблъсквала и с редица други ограничения, като например броят на отговорите и нежеланието за попълване на анкетата (28 бр. получени отговори от 80 отваряния на линка).
На този етап с отговорите от анкетата стигаме до извода, че навременно поставена диагноза и започване на ранна рехабилитация, която се извършва всекидневно, и съвместната работа на родител и терапевт водят до подобряване на психомоторното развитие на детето и подобряване на качеството на живот.

В заключение студентката Адиле Илияз посочи: „Пред нас стоят много въпроси, на които се надяваме в бъдещата ни съвместна работа да намерим отговорите: свързани с комуникацията между родител-терапевт; родител-институции; хирург-терапевт и родител; хирургично или консервативно лечение и много др.“

Втората тема се представи от Имрен Гендж-Салатова – съосновател на Фондация „За нашето бъдеще“. Още във въвеждащата част, тя обърна внимание на значението на екипната работа при деца с акушерска пареза и посочи, че най-важните членове на този екип са рехабилитаторът и семейството.

В своето изложение, тя акцентира върху предизвикателствата, с които се сблъскват родителите на деца с увреждания на брахиалния плексус – бавния ход на възстановяване, неуспешното лечение, продължителната рехабилитация, скъпото лечение.

След това, беше наблегнато на това, че от една страна се наблюдава сериозен недостиг на медицински специалисти, които познават в дълбочина същността на диагнозата увреждания на брахиалния плексус, проблемите и съвременните методи на лечение, а от друга страна родителите не познават диагнозата, методите за лечение и специалистите.

Имрен Гендж представи пред бъдещите специалисти коментарите и съветите на родителите на деца с акушерска пареза.

Бяха разгледани често задаваните въпроси по време на първите срещи с рехабилитатор:

„Какъв тип е увреждането?“

„Кога ще се оправи моето бебе?“

„Ще се оправи ли на 100%?“

„Ще може ли да прави всичко?“

„Ще има ли следа от акушерска пареза, когато порасне?“

„Нуждае ли се/ще се нуждае ли от операция?“

Бяха цитирани и изрази на различни специалисти, които родителите на деца с акушерска пареза са чували през първите месеци:

• „Нищо няма да стане от тази ръка“… „отпишете я“
• „Свиквай с мисълта, че детето ти ще плаче и ти ще плачеш с него“…
• „Така става като не сте избрали екип за раждане“
• „По света няма операция за акушерска парализа. Колкото може да се развие с рехабилитация, това е то.“
• „Ооо, не! В никакъв случай не трябва да оперирате детето. Ще стане по-зле.“
• „Нали е живо бебето ти. Има много по-страшни диагнози.“

Родителите от Фондация „За нашето бъдеще“ дадоха ценни съвети на бъдещите рехабилитатори.

Изключително сме радостни, че имахме шанса да бъдем организатори на този семинар и благодарим на всички, които бяха част от това събитие!

Считаме, че тази наша среща постави началото на много добри начинания за бъдещето на рехабилитаторите и на нашите деца – ЗА НАШЕТО БЪДЕЩЕ!

Екипът на Фондация „За нашето бъдеще“