Увреждането на брахиалния плексус може да засегне различни нервни корени и съответно различни движения и функции на горния крайник.
Брахиалният плексус, наричан още раменен сплит, е сложна мрежа от нерви, която се образува основно от нервните корени C5, C6, C7, C8 и T1. Чрез тези нерви се осъществяват движението и чувствителността на рамото, ръката, предмишницата, китката и пръстите.
Когато част от тази нервна мрежа бъде увредена около момента на раждането, може да възникне състояние, известно като акушерска пареза или родово увреждане на брахиалния плексус.
Видът на парезата се определя основно според това кои части на брахиалния плексус са засегнати и как това се отразява върху движенията на ръката.
Важно: наименованието на вида пареза описва клиничния тип на засягане, но само по себе си не определя окончателната прогноза. От значение са видът и тежестта на нервното увреждане, наличието на запазени движения и развитието на функцията през първите седмици и месеци.
Това е най-често срещаният клиничен модел при родово увреждане на брахиалния плексус. Засегната е предимно горната част на нервния сплит.
По-изразени обикновено са нарушенията в движенията на рамото и лакътя. Ръката може да бъде отпусната покрай тялото, рамото да бъде завъртяно навътре, а активното сгъване в лакътя да бъде намалено или да липсва.
Когато увреждането е ограничено предимно до C5–C6, движенията на китката и пръстите могат да бъдат сравнително добре запазени. При участие и на C7 може да има допълнителни нарушения във функцията на китката и разгъването на лакътя.
Изолираното засягане на долната част на брахиалния плексус е рядко при новородени. При тази форма по-силно могат да бъдат нарушени движенията на китката, дланта и пръстите.
При тежко засягане на долните нервни корени може да бъде установен и синдром на Хорнер. Сред признаците му са спадане на горния клепач и по-малка зеница от засегнатата страна.
При тоталната парализа е засегнат практически целият брахиален плексус. Активните движения в рамото, лакътя, китката, дланта и пръстите могат да бъдат силно ограничени или да липсват.
Това е по-тежък клиничен модел на увреждане и изисква ранно, системно и продължително проследяване от екип с опит в лечението на деца с увреждане на брахиалния плексус.
Класификацията на Наракас е една от широко използваните системи за описание на клиничното разпределение на родовите увреждания на брахиалния плексус.
Различното разпределение на нервното увреждане може да бъде свързано с различни функционални затруднения и различни потребности от проследяване и терапия.
При някои по-леки увреждания се наблюдава значително възстановяване през първите месеци. При по-тежките форми възстановяването може да бъде по-бавно или непълно.
Терапевтичният подход се определя според конкретно засегнатите движения, възрастта, развитието и функционалните потребности на детето.
При по-тежко увреждане или недостатъчно възстановяване системното проследяване позволява своевременно обсъждане на необходимостта от допълнителна специализирана оценка.
Освен възстановяването на нервната функция, специалистите наблюдават развитието на движенията, ставната подвижност, мускулния баланс и начина, по който детето използва ръката в ежедневните дейности.
При част от децата с остатъчно увреждане могат постепенно да се развият ограничения в движението, контрактури, мускулен дисбаланс, промени в положението на ставите или разлика в развитието на двата горни крайника. Именно затова продължителното функционално проследяване има значение и след ранната детска възраст.
Признаците на увреждане на брахиалния плексус често могат да бъдат установени още непосредствено след раждането.
Първоначалната оценка се основава преди всичко на клиничния преглед и последващото проследяване на възстановяването. При необходимост специалистите могат да назначат допълнителни образни или електрофизиологични изследвания.
Медицинските класификации помагат да се опише увреждането, но не могат да предвидят целия път на едно дете. Развитието, възстановяването и функционалните възможности са индивидуални и се променят във времето.
Затова при всяко дете е важно да се проследява не само наименованието на парезата, а реалното развитие на движенията, функцията на ръката и индивидуалните потребности във времето.
Видът на акушерската пареза е важна част от оценката, но не е единственият фактор. Ранното разпознаване, редовното проследяване, индивидуалната рехабилитация и навременната специализирана оценка подпомагат избора на най-подходящия подход за конкретното дете.
Информацията на тази страница е с общ информационен характер и не следва да се използва за самодиагностика или самолечение. Тя не замества медицински преглед, поставяне на диагноза, лечение или индивидуална консултация с квалифициран медицински специалист.
Ако вече знаете какъв тип увреждане е установено, следващата важна тема е как се проследява възстановяването и какви възможности за лечение и рехабилитация съществуват.
Фондация „За нашето бъдеще“ работи за информиране и подкрепа на деца с акушерска пареза и техните семейства.
Ако имате въпрос, търсите насочване, искате да споделите своя опит или да се свържете с други семейства, можете да се обърнете към нас.
Свържете се с нас